Леност  ♥ Природата не знае почивка и с клетва обсипва

Леност 

♥ „ Природата не знае отмора и с клетва обсипва всяко безучастие. “ ~ ГЬОТЕ 

Безделието е породило най-вече закононарушения и несгоди. Сър Валтер Скот написа на сина си в учебно заведение: „ Длъжен съм да ти внуша най-сериозно, че трудът е изискване, предписано нам от Бога в каквото и състояние да сме в живота; нищо няма на света, което без труд да има цена, нищо не може да се придобие без него. Що се отнася до знанието и то не може да се посади в човешкия разум без труд, както не може да се отгледа житна равнища, без да се изоре и засее тя авансово. Ако ние прекарваме безгрижно нашата пролет, то и нашето лято ще бъде неефикасно и за презиране, жетвата ни ще бъде гола плява и зимата ни на старини няма да бъде почитана от никого. “ Ипс Сарджет споделя, че един човек, считайки за непристойно да научи децата си на работа, наскоро получил от тримата си синове уведомление, че единият от тях бил чистач на някакъв канал, другият арестували за скитане, а третият бил заставен да троши трошляк и то под контрол.

Някой си лентяй се оплакал един път, че не може да откри издръжка за фамилията си. „ Та и аз не мога да намеря, му дал отговор един служащ, всеки залък самун би трябвало да се изкара с труд. “

Мързеливият юноша става ленив мъж, тъй като кривата пръчка израства на погрешно дърво. Мързелът не бърза и сиромашията скоро го настига. Да бъде човек мързелив, ще рече да бъде бедняк. Почивката е сладка за ония, които са я спечелили.

„ Първият симптом за вътрешна гнилост на индивида, споделя Дикенс, е, когато човек гледа да изклинчи от работа и да се скита насам-натам; да снове напразно по пазарите, да отива накъдето го повлече първият срещнат прочут, да се лута на всякакви места, вместо да овладее едно място, да не прави нищо в дадената минута, а пък да е подготвен да свърши куп значими работи на следващия ден или вдруги ден. “

Човек с сила в никакъв случай не може да бъде трагичен. Мързелът, а изключително просията, едно време в Англия са наказвали: за пръв път отговорния - с пердах, за повторно -отрязвали горния завършек на ухото му, а за трети път - го хвърляли в пандиза. Всеки друмник, лентяй, както и оня, който не желае да работи, щом се докажела тази виновност, „ се осъждали на гибел като злодеи-паразити и врагове на обществото “.

В Атина едно време мързелът се смятал за закононарушение и се наказвал от законите, а жителите били длъжни освен да се трудят, само че и да влагат в работата всичките си качества. Не било задоволително всеки самичък да си избере занимание: ареопагът си разрешавал да преглежда средствата, с които индивидът разполагал, размера на разноските, трудолюбието и пестеливостта му.

„ Според мене, безделието е един тип самоубийство, писал лорд Честърфилд на сина си, тъй като то постоянно унищожава индивида, в случай че и да оставя животинските му инстинкти. “

На обществени места и в къщите би трябвало се окачи лист на „ крадците “ или „ убийците на време “: безделието, немарливостта, късното ставане, скитането, безцелният труд, успиването, нелепостта, работенето с морна глава и отпаднала сила, безполезното писане на писма, безцелното вървене на посетители у познати, забави - непотребни за здравето или за отмора, гостите и посетителите, които лишават доста скъпи минути и часове, глупавото бърборене, въздушните кули, безцелните пътувания, четенето на глупави романи, бавенето, сбутаността, осъществяването на работата на половина, скуката.

Природата изисква да работите до отмалялост, преди да ви даде сладостен, животворен сън и вълчи вкус — лукс, чужд за лентяите и безделниците. Тя пази тези богатства за своите служащи с попукани ръце. Понеже облагата им е дребна, тя им дава това в допълнение заплащане.

Велосипедът пада, щом се спре; трудолюбието удържа мнозина от рухване в живота. Човек, който стои с ръце в джобовете си по цели месеци, когато другите работят, скоро стартира да бърка в непознатите джобове.

Принципът да се дава всяко нещо единствено на себе си е рисков. Оставете мозъка самичък на себе си и вие ще оглупеете; предоставете вашата равнища сама на себе си и вие ще осиромашеете; оставете вашия комшия самичък на себе си - вие ще станете егоист; предоставете душата си на самата нея - и тя ще стане дяволска.

Мързеливият не е по-полезен за хората от мъртвеца, единствено че заема повече място. Който чака да му изпадне случай да направи нещо, самичък изпада в пандиза.

„ В труда има постоянно достойнство, даже святост, споделя Карлайл. Колкото и подведен да бъде човек, колкото и да е не запомнил високото си предопределение, въпреки всичко има вяра да се поправи, в случай че се труди почтено и добросъвестно; единствено в безделието има постоянно обезсърчение. “

„ Ако в миналото нашият свободен народ, нашето държавно управление се напълно изродят, споделил Линкълн, това ще стане от човешкия блян да се заема каквато и да е държавна служба и да се живее обезпечен живот. “ „ Има едно просто житейско предписание, споделя Дж. Стюарт Мил, наложително за всички времена, без значение от разликите в нравствените учения: изучавай се непрекъснато, до момента в който не откриеш най-високото нещо, на което си кадърен. Вземи пред тип всичките си способности и външни условия и тогава пристъпвай към деяние. “

Когато казвали на Джон Ръскин за някого си, че е талант, той постоянно запитвал: „ А труди ли се? “

„ Няма нищо по-лошо за хората, отрупани с работа, от визитите на тези, които са без работа “ - бил девизът на един шотландски издател.

Докато не се излекуват всички недъзи на човечеството, до момента в който последната жадна душа не бъде доведена до извора на живота, до тогава нито един човек, кадърен да се труди, няма право да постави оръжието си и да си почива.

Времето зависи от това, кой по какъв начин се ползува от него: в ръцете на умния, то е благодат; за глупавия - проклинание, за неразумния - подготвяне към постоянно наказание. За вас то значи доста, за съседа ви - нищо.

Ако станеше потребност да дам някакъв съвет на нашата юноша, ето какво бих й споделил:

Гледайте да не загубите нито един ден без изгода. За търтеите няма място нито на небето, нито на земята; те са срам за рода си. Никакъв искра на благосъстояние или публично състояние не може да потули безобразната им същина. По-добре е да мъкнем вар или да ринем с лопата, с цел да принесем изгода на хората с почтен труд, в сравнение с да бъдем възпитани в лукс и да живеем като паразити.

От: „ Хигиена и лечение на душата “, Петър Димков, изд. Астрала
Снимка: petardimkov.com